Акне вулгарис е едно от най-честите хронични възпалителни заболявания на кожата, засягащо космено-мастния фоликул. То се проявява предимно в пубертетната възраст, във връзка с активизиране себумната продукция на космено-мастните фоликули под действие на половите хормони. Клинично се представя от комедони, папули, пустули и нодули, а в някои случаи и белези които засягат т. нар. себорейни области – лице, гърди и гръб. В последните години се говори за т.н. акне адулторум, което се проявява при млади жени след пубертетната възраст (дори след 30-40 годишна възраст) с клинична изява в долната трета на лицето и в повече от случаите е свързано с повишена прогестеронова концентрация и фертилна дисфункция.
Поради своя хронично-рецидивиращ ход и протичането му в продължение на 5-6, а понякога и повече години, заболяването значително нарушава качеството на живот на пациентите като ги депресира, затруднява техните социални и сексуални контакти и в най-тежките случаи ги довежда до социална изолация до степен отказ от посещаване на училище в гимназиалните класове с месеци, и дори до суицидни опити.
Според последната класификация за тежестта на заболяването, одобрена от Европейската Академия по Дерматология и Венерология (EADV), то се подразделя на 4 основни форми по степен на тежест: комедонно, леко до средно тежко папуло-пустулозно акне, тежко папуло-пустулозно, тежко нодуло-кистично акне (акне конглобата).
В последните години нараства броя на проучванията, доказващи връзката между тежки форми на акне вулгарис и редица сериозни заболявания, засягащи ендокринните жлези в организма – хипоталамус, хипофиза, щитовидна жлеза, надбъбречна жлеза, яйчници при жените. Доказва се статистически значима зависимост между акне вулгарис и такива сериозни заболявания, каквито са синдромът на поликистозните яйчници (комбинация от хирзутизъм, затлъстяване, хиперандрогенемия, аменорея, двустранно увеличени и с многобройни кисти яйчници), метаболитния синдром (характеризиращ се с повишен индекс на телесната маса, хиперлипидемия, повишен индекс на инсулинова резистентност, развитие на захарен диабет, артериална хипертония и затлъстяване), хипер- и хипотиреодизъм, особено при жени в репродуктивна възраст. Висок е процента на инфертилитет (проблеми със зачеването в детеродна възраст) при жени с акне вулгарис в съчетание с един или повече от горепосочените ендокринни нарушения. Ето защо при пациентките, чиято кожа е засегната от по-тежка форма на акне, задължително е необходима консултация с дерматолог, който най-напред да определени формата на тежест на болестта. Още при първия преглед от дерматолога бива назначавана терапия, преценена индивидуално за всеки пациент (локална или системна) според различните подформи на тежест. Терапията продължава повече от 1-2 години, при стриктно проследяване на ефекта от лечението и редица лабораторни параметри от дерматолога, с последващи контролни прегледи през 3 месеца за оценка ефекта от терапията и корекция на схемите и дозите на лечение, с цел оптимално менажиране на заболяването. При първия преглед от дерматолога се назначават още редица допълнителни изследвания, вкл. хормонални в случаите на пациентки в репродуктивна (детеродна) възраст. При установени отклонения в лабораторните показатели, пациентите биват насочвани за консултации с акушер-гинеколог при жените и с ендокринолог. Прилагането на подобен алгоритмичен подход приложен още в самото начало на заболяването, в пубертетната възраст, би довел до значително подобряване качеството на живот на пациентите и техните близки, намаляване и дори предотвратяване на тежките обезобразяващи белези при най-тежките форми на болестта, както и при жените с тежки форми на акне вулгарис – намаляване честотата на репродуктивните нарушения и рискът от инфертилитет.
автор: доц. д-р Ивелина Йорданова, д.м.
Етикети: акне, вулгарис | В категория: Статии | | май 29, 2018 10:56 pm